Àвила (Àvila)

Броденето ми с камиона е в тримесечна пауза до Нова година, но в последните три дни в Испания си направих малка екскурзия с кола под наем. Фирмата, за която работя е базирана в Бургос, който е една от трите столици на автономната област Кастилия и Леон, заедно с Ваядолид и Леон. Àвила е столица на едноименна провинция, една от деветте, които образуват Кастилия и Леон. Поставил съм си за цел да обиколя всички столици на провинции в Испания, и една по една ги отмятам.

Àвила, с надморската си височина от 1131 м, е най-високата столица на провинция в Испания. Заради високата надморска височина лятото е късо, зимите дълги, но аз имах късмет и в последните септемврийски дни хванах слънчево и топло време. Градът е с малко над 58 000 жители и е известен със запазените си изцяло градски крепостни стени. Пристигнах в късния следобяд и побързах да тръгна да обикалям, докато все още е светло за снимки. 

Започнах обиколката от главния площад, който в Àвила не е Пласа Майор, а Пласа дел Меркадо Чико. Тук се намира сградата на общината/кметството (на испански Ayuntamiento), построена през втората половина на XIX век, дело на архитекта Илдефонсо Васкес.

В който и град да попадна, винаги търся най-впечатляващата историческа сграда, която обикновено е катедралата. Катедралата в Àвила е посветена на Спасителя. Строена е между XII и XV векове, първоначално в романски стил, който в XIII век преминава в готика.

Уникалното в тази катедрала е, че стените на апсидата ѝ са част от отбранителната система на града.

Старата част на града, която е оградена с крепостните стени, има множество порти, и излизайки през Пуерта дел Алкасар, подаднах на площад Санта Тереса. В дъното се вижда църквата Свети Апостол Петър. На площада е оживено, няма специален празник, в Испания всяка събота и неделя си е достатъчен повод за фиеста.

Пуерта дел Алкасар. Градските стени са реставрирани в периода 2007 – 2010 г. по програма за възстановяване на архитектурното наследство с финансиране от Кметството на Àвила, Министерството на развитието и Министерството на културата.

Покрай стените има алеи за разходки, пейки, вижда се разликата с изгражданите като на акорд крепости в България, и защо тук е пълно с туристи.

През 1985 г. старият град на Àвила с неговите стени и църкви е обявен от ЮНЕСКО за част от Наследството на човечеството.

Специално внимание в реставрацията на стените е обърнато на осветявянето им. В европейските градове вечер е дори по-интересно. 

Пуерта де Сан Висенте. Обиколих стените от външната страна по алеите за около час, общата им обиколка е малко под 3 км. Първите обитатели на този район са келтското племе ветони, от тях идва и името на града – Òбила (висок хълм).

Зад Пуерта дел Алкасар има площад, който носи името на човека, с чиято статуя се снимат туристите. Той е Адолфо Суарес, на него е кръстено главното летище на Испания, мадридското Барахас. Той повежда Испания напред след смъртта на Франко. Няколко пъти ми се е случвало при разговори с испанци да сравняваме тоталитарната диктатура в България с диктатурата на Франко.

На следващата сутрин продължих с обиколката си. Първият обект на пътя ми беше църквата на манастира на кармелитките Санта Тереса Àвилска. Санта Тереса е патрон на Àвила. Родена през 1515 г. в близко село, тя е деец на Контрареформацията, писателка на мистична литература. Умира през 1582 г. и е обявена за светица от Папа Григорий XV през 1614 г.

Из целия град има нейни паметници и статуи, а килията ѝ в манастира е превърната в музей.

Входът на военния архив, Паласио Полентинос.

Отново на Пласа дел Меркадо Чико, но този път Кметството е зад гърба ми. Църквата е Сан Хуан Баутиста.

За испанците девет часа сутринта си е рано, особено пък в неделя, и улиците са още празни. Това е добре за мен, мога да снимам градската среда. Не ми се иска да правя сравнение в качеството на настилките, то си се набива самò. Само в България още не са разбрали, че евтиното излиза скъпо. 

Пуерта Сан Висенте на дневна светлина. Време е да се качвам на стените за задължителната обиколка. Началото е от туристическия офис, който се намира от северната страна на катедралата.

В началото на обиколката, преди да се излезе върху градските стени, има зала с техен макет.

Винаги е хубаво да видиш нещата и отвисоко.

Базилика Сан Висенте. Изграждането ѝ започва през XII век в романски стил (като на катедралата) и завършва с изграждането на северната кула през XIV век. Последната фаза се приписва на френския майстор Giral Fruchel, който въвежда готиката в Испания. 

По такива стръмни стълби трябва да се качиш, ако искаш да гледаш и снимаш отвисоко. Не е за хора свикнали да не слизат от колата.

Слънчев часовник. Не знам защо медиите заблуждават хората с полемиката за зимно или лятно време, има астрономическо и лятно време. Слънчевите часовници показват астрономическото… с доста корекции за различните месеци.

От такива табели черпя информацията, която пиша. В Àвила са само на испански. 

Пуерта дел Кармен с Ла Еспаданя (звънарната). Обиколката на стените е разделена на две части, тук може да приключиш първата част, ако си се уморил или ти е омръзнало. Аз продължих до края.

Àвилските покриви.

Сентро де експосисионес и конгресос Лиенсо Норте.

Туристите имат два избора, или да се върнат по стените до началото и оттам да отидат до втората част, или да излязат в края на първата част и да прекосят града надлъж. Аз избрах второто. Стените на Àвила са изградени през XI век. По време на Реконкистата (отвоюването на Испания от маврите) градът е дълго време на фронтовата линия, като ту минава в ръцете на маврите, ту в ръцете на християните. През XI век е окончателно отвоюван от християните, които издигат стените.

Когато предлагаш добър продукт и два метра фасада ти стига, за да го предлагаш. Предната вечер тук беше навалица.

Фонтанът на пласа Адолфо Суарес. 

El verraco de las Cogotas (глиганът). Каменна скулптура на глиган, винаги са изобразявани живи животни, но в покой.

Паметният знак на Пътя на испанския език, който се среща във всички градове по пътя. Същият го има във Ваядолид близо до паметника на Сервантес.

Puerta del Rastro o de la Estrella en la Muralla de Ávila (Портата на реликвата или на Звездата в стените на Àвила). Тук приключих обиколката и тръгнах да си намеря колата, за да продължа към следващата цел – Сеговия.

Извън града също има забележителности, това е Humilladero de los Cuatro Postes – Разпятието на четирите посоки (така си го превеждам аз). Оттам се открива гледка към целия град, която съм сложил за начало под заглавието.