По (Pau)

В средата на януари възобнових пътешествията си с голямото МПС из страните на Западна Европа, и за последните три седмици разгледах Шамбери, Гренобъл и Валанс във Франция, Гуадалахара и родния град на Мигел де Сервантес Алкала де Енарес в Испания, разгледах Кремона и се разходих за пореден път из Венеция в Италия. Когато намеря време ще напиша за тези градове, но днес ще представя последния разгледан град, който си бях набелязал отдавна. Намира се на магистрала А64 Байон – Толуза, и оттук минава пътят ми от Испания към Западна Франция и Италия.

Градът е По, намира се в югозападна Франция, близо до планинската верига на Пиренеите, което го прави отправна точка към планинските ски-курорти. В департамент Пиренеи – Атлантик, като е и негов главен град, регионът е Нова Аквитания. Градът е център и на областта Беарн. През XVI век е бил столица на кралете на Навара. Климатът е мек, като зимата температурите рядко падат под нулата, но за сметка на това има много валежи, които изпитах на гърба си. Жителите са около 85 000. Университетски град.

sdr

Понеже МПС-то ми е доста голямо и нямаше свободно място за паркиране, където си бях избрал, близо до града, на половин час пеша от центъра, се наложи да продължа до следващия град, Ортез. И от Ортез с влака се върнах в По. Харесвам френските влакове и гари.

В града има доста денивелации на терена, на много места има асансьори, но от гарата към центъра има фуникульор. Изглеждаше като музеен експонат, запазен за атракция, но по-късно през деня го видях да се движи и да вози хора.

Фуникульорът се качва до площад Роял (кралски), на който се намира сградата на Кметството. На снимката се вижда и гърбът на паметник, той е на един крал, много важен за френската история.

Паметникът е на Анри дьо Бурбон, крал на Навара като Анри III, а по-късно и крал на Франция като Анри IV Велики, който е роден в По. Дава началото на династията на Бурбоните. Ако сте чели Дюма, това е мъжът на Кралица Марго. Баща е на Луи XIII, който пък е кралят от „Тримата мускетари“, а в По е роден и Портос.

При ясно време от терасата на Плас Роял се вижда Пик дю Миди, връх в Пиренеите с височина 2 877 м. Вижда се и от магистралата, виждал съм го много пъти, но за късмет, когато исках да го снимам, е скрит от облаци.

Точно срещу паметника на Анри IV е сградата на Кметството, а отляво на нея се намира туристическият информационен център, в който девойката не знам защо реши да ме посрещне на испански, на което аз отговорих с Хелоу, почти с интонацията на английските летци от „Ало, ало“, но тя превключи веднага на английски. Оттам се сдобих с карта на града и продължих обиколката си вече уверено информиран.

sdr

Както на доста места, когато са строили високата кула на църквата, хич не са и предполагали, че някога ще бъде открита фотографията и хората ще искат да я снимат. Църквата се казва Сен Мартен.

Но пък от задната и страна е просторно и може да се снима на воля, има площад с името на църквата, монументът е на падналите във войните през XX век.

Като пристигаш с влака от запад се вижда шатото на По, което си е най-важната забележителност в града, затова и се насочих първо към него, но на площада пред него, който се казва Плас дьо Депортасион, се намира Парламентът на Навара.

dav

И ето го Шато дьо По. В него на 13 декември 1553 година е роден Анри IV. В града всичко, което е можело да се кръсти на него, е кръстено. Главната улица пред кметството, хотели, ресторанти, кафенета, всичко е в негова чест. Момчето от малкото градче станало крал на Франция. Не е баш така, защото и преди това си е бил крал, на Навара, но звучи добре.

Вътрешният двор на шатото. Оказа се обаче, че ако не си с група, не можеш да разгледаш сам платената част на шатото. Остана ми само възможността да разгледам безплатната част, която беше една експозиция на втория етаж, посветенена основно на… Анри IV.

Който някога е нарисувал по някакъв повод картина с Анри IV, направил е статуя, статуетка, или каквото и да било, всичко е събрано тук. Не си правих труда да ги снимам всичките, че са много.

На мен ми изглежда много неудобно, но аз не съм крал, не ги разбирам тези неща.

Някога са си нямали футбол и са ходели със знамена на война, сега се ходи на мач.

Градините на шатото, но през февруари още не са толкова впечатляващи, колкото на снимката в картата ми.

Изглед от запад на шатото. За около час даже изгря слънце, задуха и топъл вятър, но прогнозата си беше за дъжд, а напоследък много познават.

Продължението на парка на шатото, геометрията по дърветета много не личи от този ъгъл.

Помотах се около шатото, видях каквото можеше да се види гратюит/безплатно и си продължих в града. Малките френски площадчета, които са през няколко преки.

И следващото, което носи името на първата съпруга на Анри IV, Маргьорит Валоа или кралица Марго.

Площад Клемансо. Под целия площад има двуетажен паркинг. Така е под всички по-големи площади.

От южната страна на площад име две неугледни седемдесетарски сгради, на които първите етажи са нещо като мол с магазини на известни марки.

Вертикалната планировка на денивилираните терени е доста старателно направена, вижда се асансьорът в дъното. Двете тръби на преден план са детски пързалки.

Булевард Пиренеи, с широка алея за разходки и пейки под палмите, от който, но при хубаво време, се открива гледка към Пиренеите и Връх дю Миди. Нямаше българското знаме, но нямаше и на други държави от европейския съюз.

Гледката от алеята за разходка към ниската част и реката. Долу се виждат едни жълти и светещи неща, трябваше да ходя да видя какво са.

Оказаха се всички победители в Тур дьо Франс от началото до наши дни, наредени спираловидно, но за 2018 г. още беше празно. Освен жълти имаше и две неоцветени табла, оставени с цвета на метала, това бяха таблата на годините на двете световни войни.

За разнообразие от старите сгради и една по-нова. Архитектът си гледа каквото му е интересно.

По алеята за разходка на булевард Пиренеи се стига до парк, в който се намира Пале (дворец) Бомон, бивш зимен дворец, построен в самото начало на XX век, в момента е казино, конгресен център, както и дом на симфоничния оркестър на Беарн.

Парк Бомон (Beaumont е фамилно име на човек).

Плас де ла Либерацион с църквата Сен Жак (Свети Яков, испанците обичат да превеждат имената, и в картата ми на испанския превод Анри IV е Енрике).

На площад де ла Либерасион е и Съдебната палата (Пале дьо Жюстис) и още един монумент на падналите във войните.

Поваля си добре, напоителен дъжд със ситни капки, но много мокрещ, но аз бях подготвен с два дъждобрана, един дъжд не може да ме спре. След дъжда по центъра се напълни с хора, а се ориентирах към приключване на разходката.

Оставих за по-накрая да покажа подземния паркинг на площад Клемансо. Това са осветителните и проветрителните дворчета, които са оформени, те са две, едното като фонтан с водопад, а това е градина. Виждат се двете нива на гаража. Имам снимки и отвътре, но паркинг в мол сте виждали, същото е.

Последната снимка е гледка от ниското към алеята за разходка на булевард Пиренеи, който е на терасата върху арките. И това ми беше разходката из По, снимките са над 500, та ми беше доста трудно да избера само 33, колкото съм си дал ограничение за публикациите тук. И продължавам към следващия град, а най-хубавото е, че не знам кой ще е. Казано в стила на Емо Чолаков, на работа съм, но се чувства като екскурзия.