Гуадалахара (Guadalajara)

Днес съм в Гуадалахара, Испания. По света има още няколко града с това име, като най-известен е този в Мексико, но всички носят името на този, той е първи. Бях в Гуадалахара преди малко повече от месец, и повечето снимки са оттогава, има и няколко от днес, личат по сезона, в Испания вече е пролет.

Гуадалахара е град в централната част на Иберийския полуостров, на 60 км североизточно от Мадрид. Главен град е на провинция Гуадалахара в автономната област Кастилия – Ла Манча. Разположен е на хълм на левия бряг на река Енарес (Henares). Жителите са близо 85 000 и се наричат гуадалахареньо/гуадалахареня. Той е вторият по население град в Кастилия – Ла Манча след Албасете. Пише, че климатът му е континентален средиземноморски с дълги и студени зими, надморската височина на централния площад е 708 м, и с къси и много горещи лета. Предишният път бях тук в началото на февруари и грееше слънце и не беше студено, а днес цял ден съм само по тениска на 22 градуса. Явно глобалното затопляне е стигнало и тук.

Преди дойдох до тук с влака от Мадрид, и по пътя от гарата към центъра, в единия край на този парк, стратегически, е разположен Туристическият информационен център. Взех карта, която днес забравих, дойдох с колелото от близкото градче Аловера (около 8-9 км), където оставих камиона.

Гуадалахара е основана от арабите между VIII и IX в. Смята се, че името му идва от андалусийския арабски „wād al-ḥaŷarah“, което означава Долина на камъните или Каменна река. В околността е имало римско селище с името Ариака, чието име се предполага, че означава същото. За римското селище няма археологически доказателства досега, споменава се само в текстове като селище на пътя между Цезараугуста (Сарагоса) и Емерита (Мерида), североизточно от Комплутум (Алкалá де Енарес).

През 1085 г., докато България е под византийско робство, Алвар Фаньес де Минайа (средният паметник) завладява града за краля на Леон Алфонсо VI. От този момент до 1212 г. градът е на бойното поле във войната между испанците и арабите. На десния паметник е Израк ибн Мунтил, губернатор на арабския град, роден в Гуадалахара. На левия паметник е Нуньо Белтран де Гусман, конкистадор (завоевател), положил основите на град Гуадалахара в Мексико.

През втората половина на XIV век в града се заселва семейство Мендоса, което с постиженията си помага през 1460 г. крал Енрике IV да даде на селището титлата град и други привилегии. С това семейство е свързана и най-голямата забележителност в Гуадалахара, Дворецът на ел Инфантадо. Семейство Мендоса държат титлата херцог на Ел Инфантадо от 1475 г. Строежът на двореца е започнат през 1480 г. от Иньиго Лопес де Мендоса, маркиз Сантийана, втори херцог Ел Инфантадо, като през 1483 г. е завършена фасадата. Сега сградата е Музея на Гуадалахара. Не знам какъв ден уцелих, беше първата неделя на февруари, но входът беше безплатен.

Централният вход в двореца, богато орнаментиран. През 1560 г. тук се е състояла сватбата на крал Фелипе II Изабел де Валоа. Сегашният крал на Испания пак е Фелипе, но Шести.

От главния вход се влиза в тази галерия, която води до вътрешния двор на двореца. През 1569 г. петият херцог Ел Инфантадо прави реконструкция на двореца, като наема италианските майстори, които са работили по двореца Ескориал.

Фасадите към вътрешния двор са богато декорирани с повтарящи се елементи. При реконтрукцията са направени нови прозорци, за да влиза повече слънце, а от западната страна на двореца е направен парк.

Из залите на двореца, в който се помещава музея.

Изрисуваните през Ренесанса тавани. През 1936 г. по време на Гражданската война в Испания, дворецът е бомбардиран и частично разрушен. След войната е възстановен, като в него се е помещавала градската управа на Гуадалахара, като за херцозите ел Инфантадо са отделени помещения за жилище и архив. През 1961 г. е реализиран голям проект за превръщането му в музей. Прави се пълна реконструкция и реставрация.

Фасадата откъм парка. През 2010 г. се предлага специална кандидатура на двореца за част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Паркът на двореца. По данни от 2015 г. в града живеят около 10 000 имигранти, около 12% от цялото население, като най-голям процент са румънците (3481), мароканци (1896), перуанци (486), китайци (436) и… българи (407).

Ел Комендадор. Баща на доня Инес, която нямам идея коя е, но явно е много важна за испанците. Потърсих я в Гугъл, че ми стана интересно коя е, но ми излизе само, че е съпруга на Дон Гонсало, който и да е той, всичко друго беше хотели с името Доня Инес и Дон Гонсало.

Параклис Дон Луис де Лусена. Първоначално е бил наречен Дева Мария от Ангелите (Nuestra Señora de Los Angeles). Построен е от хуманиста Луис де Луцена през XVI век и първоначално е бил пристройка към църквата Сан Мигел до разрушаването и през 1887 г.

Катедралата Санта Мария. Построена е на мястото на джамия през XIV век, трикорабна. През XVII век е реконструирана. Беше пълно с хора и маналия път и днес, явно неделната литургия е много посещавана. Заради многото хора не изявих никакво желание да вляза вътре, а прочетох, че има много красив олтар, задоволих се само с външните ренесансови колони и капители.

Зловещите фигури, поне за мен, на площада пред църквата, приличат на членове на Ку Клукс Клан, а иначе нормално католическо облекло за шествия.

Торреон де Аламин е кула от крепостните стени, които са опасвали града. Построена е през XIV век, когато е правено подсилване и обновяване на градските стени. Закрит от цъфналите дръвчета е мостът на Инфантата от същата епоха. До кулата е имало градска порта.

Сградата на Дипутасион де Гуадалахара, което е нещо като Областна управа на Провинция Гуадалахара. Провинциите в Испания са като нашите области.

Пласа Санто Доминго (Площад Света Неделя, но неделя на испански е в мъжки род) с църквата Сан Хинес, която е в ремонт. Отляво се виждат перголи покрити с растителност, под които има пейки.

Снимката е от началото на февруари, когато беше леко хладно, днес на тези пейки, под перголата, беше пълно с хора. Слънцето в Испания пече жестоко, за половин час с колелото по пътя без никаква сянка, ако не бях с каска, главата ми щеше да изгори.

Да, от дърветата се правят книги. Скоро минах покрай библиотеката в Бургос, която е в модерна сграда с големи витрини и вътре се вижда всичко, и беше пълно с хора. Библиотеката на Гуадалахара е в стар дворец, а те са с малки прозорци и не се вижда какво се случва вътре.

Паркчето на площад Санто Доминго. Има паметник на някакъв важен генерал.

Централната пешеходна улица Кайе Майор, Голямата улица. В неделя работят само магазините на китайците, явно още не са разбрали, че могат да си дават и почивен ден.

На кайе Майор е църквата Сан Николас Ел Реал. Бароковата сграда е построена през XVII век. Испанците явно нямат проблем църква да е на калкан със съседните сгради.

Кметството. Намира се на Пласа Майор, Големият площад, който не е много голям. В тази сграда Кметството се помещава от 1906 г. Вътре се пазят щитове и гербове с различен произход, както и някакви маси на Сан Хинес, но в неделя е затворено.

Зад Кметството, на пласа Давалос, срещу Библиотеката, се намира тази скулптура на малка предачка, предполагам е Спящата красавица преди да се убоде и да заспи.

Библиотеката на Гуадалахара, която се помещава в двореца Давалос. Той е построен през XVI век от Ернандо де Авалон Карион. Сградата има вътрешен двор, който не видях, защото в неделя всичко обществено е затворено.

Сантуарио (Светилището) на Дева Мария от Антигуа. Най-старата църква в Гуадалахара, която е била действаща по времето на Халифата. През XVII век е основно реконструирана.

Музей Франсиско Собрино. Франсиско Собрино (1932 – 2014) е скулптор роден в Гуадалахара. На преден план е негова работа, но отляво се вижда добре екипиран пожарникар, който си събира инвентара, та и тук не можах да вляза.

Пасео (Алея) д-р Фернандес Ипарагире. На тази алея са паметниците, които са в началото, както и доста други на разни местни герои и общественици, неизвестни за мен.

Пласа де Торос, арената за борба с бикове.

Във всички ниши на сградата има картини от керамични плочки със сцени от бикоборството.

Парк де Адоратрисес. В него се намира другата важна забележителност, Пантеонът на херцогиня Севийано.

Пантеонът е построен между 1882 и 1916 г. по поръчка на доня Мария Диега Десмаисиерес и Севийано, графиня де ла Вега и херцогиня Севийано, имаше и неин паметник на алеята с паметниците. Проектът е на бургоския архитект Рикардо Веласкес Боско, който е известен с реставрацията на джамията в Кордоба и Кристалния дворец в парка Ретиро в Мадрид. Снимал съм през оградата, и тук беше затворено.

Завършвам с нощна снимка на единственото място, което успях да разгледам и отвътре, Дворецът дел Инфантадо, в който се помещава Музеят на Гуадалахара. Запазени са и останките, само части от външните стени, на арабския Алкасар (дворец), но са затворени за посещения. За ужас на някои „колеги“, които щели да накарат шефа да ми забрани да обикалям, не разбрах защо, утре продължавам към следващото място за разглеждане. Как да обясниш на бай Ганьо, че аз карам камион, заради обикалянето, не може да асимилира тази информация по никакъв начин с ограничената си глава.