Ангулем (Angoulême)

В последния ден на 2019 година ще ви разкажа за Ангулем. За първи път се сблъсках с името на този френски град в книгите на Александър Дюма, в името на една от известните му героини, Маргьорит дьо Валоа графиня д’Ангулем, по-позната като Кралица Марго. Тя е реална историческа личност и това е родният ѝ град. Затова няма никаква изненада, че в центъра на града, точно до Кметството, което до преди реконструкцията на сградата през XIX век, е бил замъкът на графовете на Ангулем, където е родена, се извисява нейна статуя в цял ръст.

Ангулем е град в югозападна Франция, главен град на департамент Шаронт (Charente) в регион Нова Аквитания. С малко над 41 000 жители в моята класация на градовете е с оценка „град, в който не бих живял“, но за разходка и добро прекарване на някой уикенд е идеален. Агломерацията му, която се нарича Голям Ангулем, е с население около 110 000 души. Намира се на 134 км североизточно от центъра на регион Нова Аквитания, град Бордо. Разположен е върху нещо като плато с изглед към меандър образуван от река Шаронт и притока ѝ Ангиен. Покрай града минава национален път N10, който е безплатна алтернатива на магистрала А10 Бордо – Париж. Свързан е със столицата и с високоскоростните влакове TGV. Още първият ми курс с голямото бяло МПС минаваше покрай Ангулем, и от пътя се открива много красива панорама към града, с кулите на катедралата, на Кметството, и си признавам, че тогава го обърках с папския град във Франция. Но бързо се сетих, че папския град беше Авиньон.

Кметството.

Градът е център на агломерация, която във времето е останала една от най-индустриализираните между реките Лоара и Гарона. Хартиена промишленост развивана още от XVI век, леярна и електромеханическа развити в по-ново време. Университетски център с богат културен живот. Най-известното културно събитие в Ангулем е Международният фестивал на комиксите, в града има и музей на тази тема. По калканите из целия град са изрисувани сцени от популярни френски комикси, които в туристическата карта на града са отбелязани като забележителности и са предмет на специална обиколка. На тях ще отделя друга публикация, за да мога в тази да се съсредоточа върху града. В града се провежда и Международния франкофонски филмов фестивал.

Вътрешният двор на Кметството, в миналото замъкът на графовете на Ангулем.

Градът е свързан с останалия свят и с въздушен транспорт. Летище Ангулем – Коняк се намира на около 10 км северно от града.

Замъкът на Ангулем. Южната и източната фасади на Кметството.

Историята на града преди Римския период не е много известна. Възход е отчетен в края на Римския период. В края на VIII век преминава към Франкското кралско.

Градината зад Кметството.

По времето на Стогодишната война е управляван от англичаните, които са изгонени през 1373 г. от Шарл V, който дава на града огромни привилегии. Земите на Ангулем са дадени на Луи д’Орлеан от брат му крал Шарл VI през 1394 г. След това управлението преминава в сина му Жан, който е дядо на вече споменатата Маргьорит д’Ангулем, която като съпруга на Анри IV e кралица на Франция и Навара и героиня на Александър Дюма.

Сграда в стил Ар Деко на площад Ню Йорк.

По времето на крал Франсоа I, който е бил граф на Ангулем, италианският мореплавател Джовани ди Верацано, завръщайки се от експедиция в Индиите, съобщава че е открил нова земя, която е кръстил Нов Ангулем, в негова чест. По късно тази земя е наричана Нов Амстердам, което е старото име на съвременния град Ню Йорк.

Тетърът.

Няма да ви занимавам повече с история. Нататък просто ще се разходим из града. Понеже съм бил много пъти в Ангулем, снимките са от различни сезони и на някои се вижда синьо небе, на други сиви облаци. Първият път, в който бях тук, при обиколката ми с колелото се превърнах в мокро коте от един проливен дъжд. Каската, с която си карам колелото, е от тукашния Декатлон.

Площад Ню Йорк.

На снимката е алеята, която води от Кметството към една тераса, на която има монумент на Мари Франсоа Сади Карно, президент на Франция от края на XIX век, много почитан във Франция. Племенник е на учения Никола Леонард Сади Карно, на чието име е кръстен Цикълът на Карно в термодинамиката.

Монументът на Карно.

От терасата с Монумента на Карно се открива гледка към южните квартали на града.

Изглед от Монумента на Карно към площад Ню Йорк.

В града съм бил винаги в събота и неделя, когато явно студентите пътуват до близките си родни места и не съм заварвал младежко оживление. Не че заведенията са празни, но няма суматоха и навалица като в Бордо.

Катедралата Сен Пиер.

Катедралата на Англулем е построена в романската архитектурна и скулптурна традиция. Достигналата до съвремието катедрала е завършена през 1128 година. Преди това на нейно място е имало няколко църковни сгради, които са били разрушавани и опожарявани по време на разните нашествия.

Камбанарията на Катедралата.

Фасадата на Катедралата е украсена с повече от 70 скулптури, организирани в две теми, Възнесение и Страшният съд. Сградата има три купола.

Музеят на Ангулем.

На гърба на Катедралата се намира Музеят на Ангулем.

Площад Франсис Лувел и Съдебната палата.

При строежа на Съдебната палата са открити останки на Римски терми.

Плас дю Минаж.

В старата част на града има много такива приятни площадчета.

Плас Маренго.

На изток от кметството има пешеходна зона с магазини, банки, разни учреждения.

Църква Сен Мартиал.

И на мястото на тази църква преди запазената досега е имало няколко други. Съществуващата сега е завършена през 1856 г.

Мол на Марсово поле.

Като във всеки съвременен град и Ангулем си има мол. Той е изграден на Марсово поле и е подземен. Над земята са само входовете.

Халите.

Запазена е и старата сграда на Халите, която продължава да изпълнява първоначалните си функции.

Още една църква.

Във френските градове винаги има много църква. Тази е към стара болница.

Плас дю Пале.
Зелената градина.

Буквално така е името на градината Жардин Верт.

Запазени са част от стените на града.

Още един търговски център.

В дъното на снимката в Музеят на комиксите.

Река Шаронт.

Градинка в краен квартал.

Църква Нотр Дам д’Обези.